Начало Статии Физиология Умората и възприятието за нея. Нямам повече сили или напротив?...
Начинаещи

Умората и възприятието за нея. Нямам повече сили или напротив?...

20.12.2016 / Автор: Пламен Христов    Оцени
Умората и възприятието за нея. Нямам повече сили или напротив?...
снимки: BodyConstructor

УМОРАТА И ВЪЗПРИЯТИЕТО ЗА УМОРА -  НЯМАМ ПОВЕЧЕ СИЛИ, ИЛИ НАПРОТИВ

Исках да направя още една серия, въпреки че краката ми трепереха вече, а след  края на предната дишах като стар форд с пробит радиатор и след като пих от водата си имах недвусмислени пориви за повръщане. А сега, ... ооо, това е невероятно, май мога още,...и още малко,...и още...! Какво става с мен, мислех, че ще умра ако избутам още един път килограмите, а се оказа, че мога доста повече...! Случвало ми се е и друг път, вече не ме изненадва , но какво се случи след като само преди минута бях на предела на силите си, а се оказа , че не е точно така?! Ами така е, умората оказва се е ‘‘разтегливо‘‘ понятие! Как така разтегливо? Умората е умора – идва, помита всичките ти физически и каквито там сили имаш и ако не искаш да загубиш и малкото останали искрици живот просто спираш! Е, така е , но и не съвсем – умората оказва се, наистина е разтегливо понятие!

 

Има изследвания, които показват, че измореният мозък може да повлияе на спортното представяне почти толкова, колкото и изтощените мускули. Менталната умора би могла да влошава физическото представяне при хората, тоест умората е може би предимно в главата Ви! Е хайде сега, какво чак толкова общо има мозъкът ни, нали говорехме за физически натоварвания, тежести и сфистящи дробове!? Покрита в най-непосещаваните  и задънени ъгълчета на нашето внимание, но всъщност заслужаваща целенасочения ни интерес, тя твърде вероятно е фундаментално свързана с истински стойностните постижения на големите шампиони, тя умората на централната нервна система е обект на сериозно изучаване, а в изкуството на контролирането й, е ключът към успехите във физически план!? Следете мисълта ми и ще разберете!

 

Каква е психологията на умората и каква е психологията ни след сигналите за умора, въпреки нея?! Заслужава си да обърнем необходимото внимание на  тези въпроси, защото ако наистина изтощението е въпрос на възприятие - тогава атлетите могат да се научат да го познават, контролират  и дори да го манипулират, което открива нови възможности за по-високи резултати.  Ето какво ни даде само преди няколко години работещият в областта на спорта учен Самюел Маркора,  който се вълнува сериозно от възможностите за преодоляване на сигналите на мозъка ни  за умора. В теорията си за мозъчната умора, наречена ‘‘Психобиологичен модел на спортната толерантност, той комбинира психология и биология и преразглежда отдавна възприетата теория за „централно регулиране“ на друг учен работил в тази област - Тим Ноукс, който пък смятал, че изтощението е до голяма степен физически феномен и настъпва, когато мозъкът сигнализира на мускулите, че горивото им е изчерпано. ОК , господин Ноукс, но ето какво мислим ние по този въпос и не без основание! Обикновено спортните психолози говорят за мозъка,  като център на умората, а тя е разглеждана само, като моторна функция. Възприятието за умора незаслужено е оставено на заден план  Твърде вероятно е, възприятието за умора да  е регулаторен механизъм, който просто ни  предупреждава известно време преди да достигнем  биологичните си ограничения. Колко пъти с дробове в пламъци и мускули , като прекарани през мелачка за месо сме се спирали на прага на новата тежест и колко пъти сме оставяли за следващата тренировка изпълнението на серия до отказ в повече?! А всъщност, знаете ли , че няма психологическа причина дадени усилия да ни се струват по-трудни, но когато сме ментално изтощени, става точно така. Т.е. достигаме по-рано до онова състояние , което възприемаме като максимални вложени усилия. Какво, какво..., по-рано от реалното достигаме до УСЕЩАНЕ ЗА лимит на възможностите си?! Само Усещане?! Това ми прилича на пирон в ковчега на теорията за мускулната умора! Поздрави господин Ноукс, но вашата теория, май току що..., се спомина!!!

 

Умората и възприятието за нея. Нямам повече сили или напротив?...

 

Това просто е още един похват на съвършената природа да ни опази! Получава се сигнал за предстоящо изтощение и ние спираме! Така е , защото природата не обича тези, кото се опълчват на правилата, природата ни е влюбена в оцеляващите! Природата създава и диктува правилата и ако през милионите години на нашето съществуване са се раждали и хора със свръх възможности, то това несъмнено е било в изпълнение на нейната безапелационна програма за развитието ни, като вид – само нейната програма е от значение! Малко странно нали? Но бъдете спокойни! Създателката ни  в продължение на милиони години е имала една единствена мисия – да ни направи такива, че да живеем с по-малко усилия, с по-малък разход на енергия, за да се опазим, за да ни има! Предизвиквайки възможностите си, преодолявайки нови и нови препятствия и трудности, ние всъщност предизвикваме и понякога поставяме на колене заложените в древни времена програми за оцеляване на човеците..., т.е. в известен смисъл ние вървим срещу собствената си природа!!! О, това вече е сериозно предизвикателство, това е много повече от впечатляващ рекорд, който остава непостижим тридесет и пет години..., това наистина е велико, смайващо предизвикателство, нали? Но да се върнем на темата!

 

Възприятието за умора всъщност е една от причините да ни има , като биологичен вид - нас хората! В еволюционен план това категорично ни е предпазвало, но къде всъщност е лимитът ни  и можем ли да искаме от себе си, и да  постигнем повече..., за себе си?! Какво бихте казали след следния опит с професионални атлети?! Те трябвало да изпълнят 5-секунден спринт на велоаргометър, след което минали тест за издръжливост, при който продължително време въртели педалите с постепенно покачваща се интензивност, докато вече не били способни да я поддържат. Веднага след това трябвало да изпълнят нов 5-секунден спринт. Максималната им сила била по-малка, отколкото при първия спринт, когато били свежи, но въпреки това били способни да постигнат много повече, отколкото при теста за издръжливост. Конвенционалната физиология би заключила, че при теста за издръжливост са спрели, защото им е свършила енергията, но очевидно не е така - те все още не били достигнали физическия си лимит“! С какви резерви разполагаме и колко по-рано от необходимото получаваме сигнал за изтощение? Това е същественият въпрос и отговорът му би могъл да е от ключово значение за спортуващите! Изглежда сигналите, които мозъкът ни изпраща са доста ...предварителни!  Те сякаш не са сигнали за настъпваща умора, а всъщност идват да ни напомнят , че всичко на този свят има край и в този смисъл ще трябва да спрем с физическото натоварване...по някое време! До същинската умора  вероятно има още много повторения, метри, минути и напомнянето не бива да бъде възприемано, като умора. Това, обаче би могло да бъде твърде стопиращо за нас и по този начин да ни лиши от спортен прогрес! Реалното изчерпване на възможностите ни все още предстои, умората много вероятно е доста напред, доста зад вложените до този момент усилия.

 

Умората и възприятието за нея. Нямам повече сили или напротив?...

 

Цитираното изследване, разбира се не означава, че умората е изцяло въображаема. И мозъкът, и тялото изпитват съвсем реални признаци на изтощение, като понижени нива на гликогена например. Опитът просто ни показва, че повечето хора могат да продължат да се натоварват, след като мозъкът им каже да спрат. Манипулирането на възприятията на мозъка за вложените усилия е наложително и изключително ценно! Изглежда, че наистина мозъкът ни изпраща сигнала за умора твърде рано! Всички знаем какво е чувството да достигнем лимита си и да не можем да поддържаме темпото си дори и крачка повече. Изглежда има доста различни фактори, от които зависи това и те естествено биха повлияли в различна степен работата на треньори и атлети! Един елементарен пример е кофеинът, който като отличен невростимулант стимулирайки мозъка, намалява усещането за умора! Също така, почти всяко положително преживяване може да подобри възприятията ни за вложени усилия. При скорошен експеримент в британски  университет мъже трябвало да тичат на бягаща пътека до пълно изтощение. Към края при тях влизал или млад и атлетичен асистент от лабораторията, или красива асистентка. Участниците, които комуникирали с жената, имали значително по-добри резултати, отколкото останалите, които комуникирали с мъжа. Изглежда, когато разполага с конкретна мотивация, мозъкът може да активира определени енергийни резерви. Мотивация за усилия зад умората! Стигнахме до любимата ми тема, как иначе!? Мотивацията е в основата на манипулираните възприятия за умора! Различни натоварвания, различни по време и посока усилия, различни фактори влияещи на конкретния атлет, но каквото и да открият учените в следствие на безкрайните си усилия, мотивацията, волята за преодоляване винаги ще е от ключово значение за всяко спортно постижение! Разбира се, това не може да продължава до безкрай, но би могло да бъде използвано за да бъдат подобрени резултатите на трениращите на всякакво ниво. Ами да, защо да не изстискаме още от телата си  в преследване на собствените си спортни върхове, та били те и ниските възвишения на някой непрофесионален трениращ с мечта за няколко килограма по-малко...

 

Съвсем съзнателно преодоляване, на вмененото ни още в зората на съществуването ни усещане за умора! Преодоляване родено от единствения, неоспоримо  правилен мотив на света – собственото ни усъвършенстване! Защо не?

 

Умората и възприятието за нея. Нямам повече сили или напротив?...


 


Пламен Христов

Пламен Христов


В BodyConstructor:
 Автор, Треньор, Спортист


Професия:
 Персонален треньор, автор, преподавател във Фитнес академия „България“, състезател по класически културизъм

 

Образование: Треньор по футбол и преподавател по физическо възпитание от НСА, Магистър по бизнес администрация  от НБУ

 

Интереси: Фитнес, философия на двигателната активност, футбол, лов, риболов, музика, кино, пътувания

 

Той има повече от двадесет и пет години опит във фитнес залите и изготвянето на хранителни режими. От 7-годишен не е спирал да тренира и да експериментира със своето тяло и различни тренировъчни практики.

 

Завършва в Националната спортна академия и по това време се запалва по фитнеса и започва да тренира активно. След това записва магистратура „Бизнес икономика“ в Нов български университет и съчетава ученето с работа и тренировки, като по това време негов треньор е Янислав Тачев – отличен наш културист и многократен шампион. Тогава започва да спазва първите си хранителни режими, целенасочени тренировки и се отдава на спорта. Тренира заедно с Милена Тевилова – неколкократен шампион по културизъм, и решава да поеме към състезателния бодибилдинг. Преминаването през този период събужда в Пламен интереса към същността на тренирането, биологичните и физиологичните закони, на които се основават силовите тренировки и телесното развитие.

 

В сферата на бодибилдинга Пламен печели няколко шампионски титли. През 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. той става шампион на България по класически културизъм мастър категория оупън. През 2013 г. става вицешампион на страната по класически културизъм в категория до 175 см, а през 2014 г. и 2015 г. вече е шампион в същата категория. Три пъти е финалист на световни първенства - 6-то място в Унгария през 2012 г., 4-то място в Мексико през 2014 г. и отново 4-то място в Салвадор през 2015 г. Пламен Христов е „Майстор на спорта по културизъм и фитнес“

 

„Тренирането не е акт, тренирането е път с начало и без край... Път, който иска да бъде извървявян днес, утре, всеки ден, отново и отново, от хора със сърца и дух“.  

 

Тук можете да научите повече за неговите услуги.

 

Всички статии на Пламен Христов можете да прочетете тук

 


 


Тагове: Тренировки, Възможности, Умора, Изтощение, Пламен Христов, Възстановяване, Прогрес, Развитие, Здраве
Добави в Svejo

Умората и възприятието за нея. Нямам повече сили или напротив?...




Прочети още ...

Силов културизъм - методът на Майк О’Харн за сила и обем без стероиди

Силов културизъм - методът на Майк О’Харн за сила и обем без стероиди

28.05.2016 г. / автор: Румен Спецов
Силов културизъм - методът на Майк О’Харн за сила и обем без стероиди     Стероидите са често срещани в света на бодибилдинга - има няколко лесни начина да разпознаем техните потребители. Най-честите ...
Равносметката на Румен Спецов за състезателите, които подготви за Републиканското

Равносметката на Румен Спецов за състезателите, които подготви за Републиканското

17.10.2016 г. / автор: Румен Спецов
Каква е моята равносметка от изминалото Републиканско първенство по културизъм и фитнес 2016 г., за което подготвях следните състезатели:    1. Паулина Ченкина – бикини до 160см (тя беше участничка в “Супер Промяна" ...
Какво е трениране до отказ и кога да го прилагате

Какво е трениране до отказ и кога да го прилагате

30.11.2016 г. / автор: Кирил Танев
Задачата на фитнес тренировките е да натоварят мускулите, да предизвикат в тях микротравми и да ги накарат да се свръхвъзстановят, увеличавайки с това масата, мощта и силата си. За целта ...
Набиранията – какви са ползите им и как да започнем с тях?

Набиранията – какви са ползите им и как да започнем с тях?

28.03.2016 г. / автор: Радина Симеонова
Набиранията – какви са ползите им и как да започнем с тях?     Ако една от целите ви е да изградите сила, набиранията със сигурност са сред вашите упражнения. Нека си го кажем ...